неделя, 28 октомври 2018 г.

Smilla

В днешния пост ще покажа една картичка, която мнооого ме измъчи. Вдъхновението дойде отново от блога на Картишоците . И за пореден път си доказах, че да се вдъхновиш е едно, а да последваш стила на някого - съвсем друго нещо. Картичката, за която ще ви разкажа, я започнах като коледна, защото от няколко дни се радвам на едни коледни печати..., но пък в една малка кутийка, събрани още от лятото, ме чакаха мънички планински цветенца. Драмата започна, когато реших, че ще съчетавам и двете :) Пльоснах аз един коледен надпис в златно върху крафт картона, изрязах един чуден елен на точки... и реших да залепя тук, там цветя. Но съчетават ли се пролет със зима?!? Ами не. Определено нежни лилави теменужки и сини незабравки, някак не подхождат на елени и звънци. Тогава махнах елена и реших да сложа фея. То хубаво, ама надписът си седи. И ми боде очите с Мери Джоли, Хепи Крисмас. Ами сега?
Реших да изрежа есенни листенца. Пльос и тях върху надписа. Е, скриха го, но пак не става...
Извадих малкото (да, бе) налични рамки и почнах да меря - тази малка, онази голяма, другата ще изреже крилцето на феята. Не, не и не. И най-накрая се сетих за тези, с наръфаните краища. Станаха! Дори и борд си направих. Е, малко залепих картичката за плочата на Биг Шота, защото кой ще ти чака лепилото да съхне, но нейсе... И така - след дълго кроене и майсторене си имам картичка, вдъхновена от Smilla. Далеч е от перфектното, но пък си е моя и си я харесах :) Затова ще я включа в предизвикателството на Картишоците :)


Дано ви хареса и на вас! 

Хубава и усмихната вечер: DUENDE

Няма коментари:

Публикуване на коментар