четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Пакост или лакомство

Привет!

След много време липса на публикации, се отбивам за малко да ви почерпя с една Хелоуинска картичка и една още по-хелоуинска история.
Мисля, че този празник не ме обича, но пък аз обичам празничните размени. Затова и тази година реших да участвам в размяната на картички организирана от Кали.
Картичката ми беше готова в срок, зачаках списъка и... От там насетне започнах да закъснявам :) Късно видях изпратеният ми от моето другарче адрес. После не успях веднага да стигна до пощата... А на следващия ден като тръгнах нататък, забравих адреса. Телефонът ми се оказа достатъчно неуслужлив и не успях да проверя адреса в движение. И така след този неуспешен опит, чак на другия ден успях да изпратя моята картичка.
От друга страна знаех, че вече чакам моята си изненада. От нетърпение още неполучила известие от пощите, отидох да проверя. Разбира се, нямаше. На връщане вкъщи, известието ме чакаше. Казах си: "ок и утре е ден". На следващия ден отивам пак с количката в пощата, давам известието и се започва едно велико ровене и чакане, и чакане, и чакане... 20 минути... Хората, които ми отстъпиха ред горко съжалиха за това. Аз започнах леееко да се изнервям на служителките, на системата и на каръшкия си късмет... И да чувствам безкрайно неудобство, че двама човека чакат заради мен. От двама човеците станаха петима, но не и не. Пратка йок. Най-накрая служителката въздъхна, помоли ме за телефонен номер и ми обеща да ми се обади, когато успеят да открият прословутата пратка :).
Тръгнах си, какво да правя. Не ми се разправяше, а и хората зад мен не заслужаваха да чакат още. Десетина минути по-късно получих обаждане - "Намерихме я, госпожо! Елате да си я вземете!" Е да, ама аз вече бях на половината път за вкъщи с двамата юнаци.
И ето днес, най-сетне отидох отново. Посрещнаха ме по име, дори не ми поискаха личната карта. Взех си пратката и... ООООООО, имам най-прекрасната бродирана картичка с изненадки към нея. Благодаря на Мария Стефанова!

И така след премеждията по изпращането на една пратка преди две години, когато се връщах със счупена детска количка, сега ми се случи това :)

Но аз няма да се откажа. И с нетърпение ще си чакам следващия Хелоуин и размяна:)

А ето това е моята картичка, с която, надявам се съм зарадвала Стефчето:


Хубава, весела и усмихната вечер: DUENDE

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Рецептурник за размяна



Трудно, трудно ми се получи този рецептурник. С удоволствие го правих, но след последното подреждане на крафт материалите, нещо не ми се разхвърляше... А и малкият определено не мирясва и трябваше все да дебна да е далече. И така след почти месец на прибежки и мазане оттук оттам се получи ето това:
















Много се надявам да се хареса на късметчето ми от играта при Ем.

И мисля да го включа в предизвикателството на Картишоците.

Хубава, спорна и вдъхновена вечер: DUENDE