Ударението е един от честите проблеми, които срещат хората, започващи да учат испански. Всъщност не е чак толкова трудно. Основното нещо, което трябва да направите е да усетите къде пада ударението по принцип в думите (независимо дали говорим за български или испански). Пробвайте да кажете която и да е дума с различно ударение (ламарИна, лАмарина, ламаринА). Как е? Схванахте ли идеята? Ако дотук всичко е наред, просто трябва да заучите основните правила и готово! Ето ги и тях:
Основните правила за ударението в испански език са следните:
Ако думата завършва на гласна, -n или -s – тогава ударението пада на предпоследната сричка, броено отзад напред. В противен случай се изписва графично.
Например: ventana, cielo, barco, coche, lunes
cómodo, vehículo, razón
Ако думата завършва на съгласна, различна от -n или -s – ударението пада на последната сричка. В противен случай се изписва графично.
Например: cartel, hablar, reloj
cárcel, árbol, lápiz
Особен случай представлява така нареченото смислоразличително ударение, което служи за отличаване на една дума от друга.
Например: té - чай te – възвратно местоимение
cómo - как como - както
sí - да si – дали, ако
tú - ти tu - твой
él - той el – определителен член м.р.
Тук е редно да обърнем внимание и на така наречените дифтонги или комбинацията между две гласни:
Дифтонгите са комбинация от две гласни, образуващи една сричка. Следните случаи са пример за това: Kомбинацията между слаба и силна гласна: | ||||||||||||||||||||||||||||||
|
Kомбинацията между две слаби гласни: | |||||
|
Комбинацията между две силни гласни образува две срички: | |||||||||||||||
|
Забележка: Слабите гласни в испански език са i и u; останалите гласни – а, е, о са силни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар