сряда, 27 май 2015 г.
Галерия
Привет! Днес ей така ви показвам последните ми довършени бижута. За всички, които не са ги видели из Фейсбука. За всички, на които не им е омръзнало да ги гледат :) Ако видите своето бижу, своят цвят или настроение - коментирайте; ще се радвам!
понеделник, 25 май 2015 г.
Сватба
Най-сетне дойде ред да направя и аз сватбена картичка. Никак не е лесно - идеи много, но никоя не ти се струва достатъчно специална за този незабравим ден.
Този път реших, че искам картичката да е ръчно изработена от край до край, т.е. без никакви печати, щанци и т.н. Затова намерих монограми на младоженците, както и два ъглови орнамента, които ми харесаха и грабнах скалпела. Естествено, сега вече реших, че ми трябва качествен скалпел, но резултатът е страхотен. Отдавна не бях се заигравала с тази техника :)
Получи се това:
Този път реших, че искам картичката да е ръчно изработена от край до край, т.е. без никакви печати, щанци и т.н. Затова намерих монограми на младоженците, както и два ъглови орнамента, които ми харесаха и грабнах скалпела. Естествено, сега вече реших, че ми трябва качествен скалпел, но резултатът е страхотен. Отдавна не бях се заигравала с тази техника :)
Получи се това:
Още не съм сигурна дали това ще е окончателната картичка или на базата на тази ще направя друга, но времето ще покаже :)
А тази смятам да я включа в следните предизвикателства:
Хубав и слънчев ден: DUENDE
вторник, 19 май 2015 г.
Морско
Не! Този път не са морски картички. Тези дни се заиграх със светеща глина. Отдавна бях обещала на дъщеря ми да й направя подарък. А още по-отдавна си бях взела едни калъпчета с морски обитатели, които все заобикалях. Е, сега им дойде времето. След първи (успешни) опити с калъпите, реших, че стават идеално за висулки за малки и пораснали деца. И после идеята сама си дойде в главата ми - този път комбинацията беше между светещата глина за основа и полупрозрачна оцветена глина за простичките кейнове, с които да покрия кончето и делфина. Неизпечени изглеждаха страхотни, но много се притеснявах какво ще се случи след фурната. Е, този път наистина нацелих комбинацията, защото резултатът е зашеметяващ - радвах се като малките деца. Много е ефектно, както на светло така и на тъмно. А детето е супер щастливо.
Снимките са правени посред нощ от мъжа ми :). Аз реших този път да не пробвам.
Делфинът:
Снимките са правени посред нощ от мъжа ми :). Аз реших този път да не пробвам.
Делфинът:
Кончето:
Толкоз от мен. Днес отиваме на рожден ден :)))
Усмивки: DUENDE
сряда, 13 май 2015 г.
Цветя в синьо и лилаво
Здравейте!
В днешната публикация ще ви покажа двете картички, които направих за госпожите на малката. Най-сетне, седмици след срещата на картичкофуриите в Пловдив, успях да извадя и да си пробвам Gelatos-ите. Купих ги по настояване на дъщеря ми. Беше ми гузно да не й взема нещо, след като детето скуча почти два часа, а аз се забавлявах :). Когато ме видя, че съм ги извадила, Стела каза: "Ама, мамо, нали си бяха за мен!" Какво да се прави - включих я и тя да маже цветя. Пастелите са Сууууперрррр. Много доволна! А благодарение на вдъхновението от Мари се получиха чудни маргарито-хризантеми. Само поставянето на тичинки на цветята ми взе здравето и ще търся начини и съвети как да се прави по човешки начин.
В крайна сметка се получи това:
Номер 1: (тук забравих да дистресна краищата на картона за фон)
Номер 2: (тук вече е дистреснато - мъжът ми каза - абе, много вехто...) Аз си мисля, че не прекалих, но...
В днешната публикация ще ви покажа двете картички, които направих за госпожите на малката. Най-сетне, седмици след срещата на картичкофуриите в Пловдив, успях да извадя и да си пробвам Gelatos-ите. Купих ги по настояване на дъщеря ми. Беше ми гузно да не й взема нещо, след като детето скуча почти два часа, а аз се забавлявах :). Когато ме видя, че съм ги извадила, Стела каза: "Ама, мамо, нали си бяха за мен!" Какво да се прави - включих я и тя да маже цветя. Пастелите са Сууууперрррр. Много доволна! А благодарение на вдъхновението от Мари се получиха чудни маргарито-хризантеми. Само поставянето на тичинки на цветята ми взе здравето и ще търся начини и съвети как да се прави по човешки начин.
В крайна сметка се получи това:
Номер 1: (тук забравих да дистресна краищата на картона за фон)
Ами това е. Хубав и усмихнат ден от мен:
DUENDE
петък, 27 март 2015 г.
Кавър картичка за Зара
Тадааам! Най-сетне я завърших!!!
Хора, това беше едно от най-големите предизвикателства за мен. Ако вече сте ме чели, знаете, че тази година се хвърлих на няколко нови проекта, които до момента не бях правила - то не бяха албуми, то не бяха рецептурници, то не бяха АТС-та и тагове....
Поради тази причина, а и не само, когато видях предизвикателството на Зара за кавър картичка, си казах: "Какво пък, то е картичка! Все пак!" А и много харесвам нещата, които тя прави, затова реших да се включа. Дотук добре. Да си избера на какво да направя кавър също се оказа сравнително лесно. Малко съм луда на тема Латинска Америка, в частност Мексико, така че изборът ми не е учудващ. Но от тук насетне се започна сагата.
Първи етап:
Оцветяване. Беше истинско предизвикателство (оцветявала съм с Inktense моливи).
Втори етап:
О, Боже мой! Ама къде ми е акълът! Зара е шила!!! Съшиване на ръка. Повод да се сетя, че някога, много отдавна бродирах :)
Трети етап:
Паяжини... Хмммм имах едни марли, Марли, МАР-ЛИ-ТЕ!!! Къде са?!? Явно изхвърлени. Емиии, тогава тензухче от бебешките пелени - то нали вече не ни трябват :)
Четвърти етап:
По дяволите - зъбчати колела! С'я, то не е като да нямам щанци, ама защо едно време, като бяха на промоция, само ги гледах, а не си ги взех, А? Добре, де. Има интернет, колко му е. Само четири. Рязани на ръка :)
Четвъти етап:
Рози. Хе, хе, хе. Аз колко розиии съм направила. Ма не увехнали. А на Зара са й увехнали. Така пише. А как са й увехнали? С пламъче. Айде запалих и аз една свещ и оле, мале! В едната ръка държа роза над пламъка, а с другата флаконче с вода и пръскам. Абе, Зара, то гори! Защо не каза? Е, увехнах ги, някак си.
Пети етап:
Листа. АААА, не! Такава щанца нямам и ще си ползвам моята. Точка.
Шести етап:
Сглобяване. Е, да му се не знае! Много мразим да мерим. Мерим, мерим, то картинката дойде голяма., Клъц леко отвсякъде и толкоз. Ама това е кавър, все пак!
Седми етап:
Някъде по етапите успя да ми падне част от мастилото по картинката. Излющи се най-подмолно и то точно около окото. Ще го пооправя малко. След малко.
Осми и девети етап:
Бодлива тел и перлички. Отивам да ги сложа и ей сега ще ви покажа какво се получи :)
Време за направа: Седмица... почти.
В резултат - масата в кухнята отново е цялата в творчество и трябва да се разтребва, а брокат имам и в гащите :) (шегувам се)
Благодаря за забавлението, Зара! Но може би никога повече :)
Сложих тел, Перли - сребърни, но ще ги почерня. Почерних и около окото.
Повече не пипам!!!
Айде, за всички, които нямат търпение - снимам и показвам. Ако утре успея, ще снимам и на светло и пак ще покажа :)
Хора, това беше едно от най-големите предизвикателства за мен. Ако вече сте ме чели, знаете, че тази година се хвърлих на няколко нови проекта, които до момента не бях правила - то не бяха албуми, то не бяха рецептурници, то не бяха АТС-та и тагове....
Поради тази причина, а и не само, когато видях предизвикателството на Зара за кавър картичка, си казах: "Какво пък, то е картичка! Все пак!" А и много харесвам нещата, които тя прави, затова реших да се включа. Дотук добре. Да си избера на какво да направя кавър също се оказа сравнително лесно. Малко съм луда на тема Латинска Америка, в частност Мексико, така че изборът ми не е учудващ. Но от тук насетне се започна сагата.
Първи етап:
Оцветяване. Беше истинско предизвикателство (оцветявала съм с Inktense моливи).
Втори етап:
О, Боже мой! Ама къде ми е акълът! Зара е шила!!! Съшиване на ръка. Повод да се сетя, че някога, много отдавна бродирах :)
Трети етап:
Паяжини... Хмммм имах едни марли, Марли, МАР-ЛИ-ТЕ!!! Къде са?!? Явно изхвърлени. Емиии, тогава тензухче от бебешките пелени - то нали вече не ни трябват :)
Четвърти етап:
По дяволите - зъбчати колела! С'я, то не е като да нямам щанци, ама защо едно време, като бяха на промоция, само ги гледах, а не си ги взех, А? Добре, де. Има интернет, колко му е. Само четири. Рязани на ръка :)
Четвъти етап:
Рози. Хе, хе, хе. Аз колко розиии съм направила. Ма не увехнали. А на Зара са й увехнали. Така пише. А как са й увехнали? С пламъче. Айде запалих и аз една свещ и оле, мале! В едната ръка държа роза над пламъка, а с другата флаконче с вода и пръскам. Абе, Зара, то гори! Защо не каза? Е, увехнах ги, някак си.
Пети етап:
Листа. АААА, не! Такава щанца нямам и ще си ползвам моята. Точка.
Шести етап:
Сглобяване. Е, да му се не знае! Много мразим да мерим. Мерим, мерим, то картинката дойде голяма., Клъц леко отвсякъде и толкоз. Ама това е кавър, все пак!
Седми етап:
Някъде по етапите успя да ми падне част от мастилото по картинката. Излющи се най-подмолно и то точно около окото. Ще го пооправя малко. След малко.
Осми и девети етап:
Бодлива тел и перлички. Отивам да ги сложа и ей сега ще ви покажа какво се получи :)
Време за направа: Седмица... почти.
В резултат - масата в кухнята отново е цялата в творчество и трябва да се разтребва, а брокат имам и в гащите :) (шегувам се)
Благодаря за забавлението, Зара! Но може би никога повече :)
Сложих тел, Перли - сребърни, но ще ги почерня. Почерних и около окото.
Повече не пипам!!!
Айде, за всички, които нямат търпение - снимам и показвам. Ако утре успея, ще снимам и на светло и пак ще покажа :)
Хубава вечер: DUENDE
Абонамент за:
Публикации (Atom)






































